Култура, литература, живот

Епос, лирика, драма. Тези думи се появяват още в началото на живота на всеки един индивид. Със старта на постембрионалното ни развитие нашата история започва да се пише, да се пише в съзнанието на някой друг себеподобен. Когато пораснем и започнем да се запознаваме с литературата с всеки прочетен разказ, роман, с всяка повест, всяко стихотворение ние прочитаме истории, мислено виждаме сюжети, усещаме символика и страсти, в които ние сме главните герои.

Но как така? Възможно ли е някой, който не ме познава да разбере какво ми се е случило? Или, може би, дарбата, която някои хора притежават е толкова голяма, че да може да усвои историята на хиляди хора, да я обедини в едно дълго писание, затворено между две по-дебели хартиени корици и да я предаде на всички из сведа, давайки им, сякаш, предварителен договор, който те сами да изберат дали да подпишат. Всяка случка в разказите, всеки символ в лирическите произведения са създадени, не просто да ни развличат, докато си пием кафето в Costa или Starbucks, а за да ни помогне да възприемем различни ситуации, в които може да попаднем и с които да знаем как да се справим.

За да не изпадаме в широки и дълги подробности нека обобщим информацията и да дадем пример за съвременен писател и поет. Стихотворенията изразяват емоциите на поетите, изразяват емоциите на лирическите герои, дори и на много хора, които просто четат,

Константин Трендафилов е един от младите творци на литературни произведения в България. Роден на 14-ти декември 1990 година и изучавал английска филология и журналистика в Софийския университет "Св. Св Климент Охридски", Константин вече може да се нарече баща на стихосбирка, представена под името "За кого се сещаш, когато се сещаш за някого". Любовта, като емоция, преобладава в книгата, а самата идея за нея е вдъхновена от стара любов и посветена на баба му, която той много обича. Екипът на ЗНАМ желаем да споделим едно от стихотворенията на Константин, което успя да ни грабне изключително много:

Photo Gallery by QuickGallery.com
Защо мъжът не плаче

от дългия път
към работния кът
мъжът се поти,
поти,
поти

от нерви безкрайни
задържани в тайни
мъжът се поти,
поти,
поти

от ремонта домашен
на стар таван, прашен
мъжът се поти,
поти,
поти

и всичко това -
всичко е за жена
за нея мъжът се поти,
поти

но когато жената
отвори вратата
и тръгне си в ранни зори
мъжът вече няма дори и водата:
вода за сълзи, сълзи, сълзи

Вчера, 23-ти април - Световният ден на книгата, литературата и авторското право, всички създатели на литературни произведения, както и запалените любители на книжните текстове, празнуват. Преди 400 години на тази дата (23.04.1616) двама от най-добрите световни литературни творци - Мигел Де Сервантес и Уилям Шекспир са починали. От тогава тази дата е считана за датата на литературата.